Проф. Минеков: В 7 месеца зимен сън е било потънало МК
Проф., длъжностен министър на културата, даде изявление за Радио " Фокус ".
В нарушаване на закона продължава разрушаването на тютюневите хранилища в Пловдив. Освен че са монумент на културата, те са част от историята на града и на страната. Случи се по този начин, че денем министърът на културата проф. ги пази, през нощта вложителят ги унищожава. Къде е шансът на страната? Проф. е наш посетител. Г-н Министър, страната май капитулира пред притежателите?
Вижте, сега занапред се лекуваме от една дългогодишна корупция и тази капитулация няма да бъде позволена по този начин елементарно. Можете да сте сигурна, че ще взема всички ограничения и това, което направих, ми се коства, че е задоволително. Но тук бедата е, че това се прави със съдействието на общината. Това позволение, което се е получило преди доста месеци, е обещано от общината. И тук въобще не е погледнат настоящият Закон за културното наследство, където кметът и общината би трябвало да се погрижат за своето културно-историческо завещание. Те са длъжни да го създадат.
А нищо не ги задължава да желаят съсипия. И също така, е трябвало да има към кметството публичен съвет за запазване на паметниците на културата, подобен няма. Тоест, тук има нещо извънредно подозрително. И с това позволение, обещано предходната година още ноември месец, дано да ви кажа, напряко се досещам, че се е счело, че всичко би трябвало да се случи по време на служебното държавно управление. Това е акция, ориентирана против служебното държавно управление и против президента. Нищо повече от това.
Проф. Минеков, стои въпросът обаче, за какво вашият предходник от постоянния кабинет не е присъединил въпросните 6 склада като национално културно завещание?
Вие имала ли сте контакт с този мой предходник?
Не съумях да реализира подобен контакт, да ви призная. Нямах.
Ами настоявайте, и в случай че някой сходен изравен на този пост като него или мен, не дава пояснения, използвайте всичко допустимо да го предизвикате. Иначе мълчанието не е добър другар на обществото минимум. По отношение на предшествениците, този проблем съществува още от 2009 година. И очевидно безусловно умишлено се е очаквала тази акция по сриването, един по един складовете знаете, че почнаха да падат, че имаше подпалване, някакви подправени клошари трябваше да вземат участие в това деяние.
Един даже отиде в пандиза.
Впрочем, това с клошарите към този момент е такава обикновена престъпна процедура, бих го определил, обичайно престъпно закононарушение. Това се случва в София на няколко пъти. Да ви напомня, че предходната година до момента в който бях длъжностен министър, подпалиха за трети пъти Театър " Възраждане “ или бившето кино " Георги Димитров “, за трети път. Представяте си, защо става дума. Най-интересното е, че тази постройка оцеля още един път.
Какви са възможностите за опазването на националното културно завещание?
Шансовете са още веднъж в изменение и допълнение към настоящия Закон за културно завещание. Факт е, че този закон е рестриктивни, факт е, че той би трябвало да бъде извънредно мощен в някои текстове, само че резултат не дава и тези рестрикции не може да бъдат изпълнени във връзка с притежатели, които предизвикват сходен тип несгоди. Тази смяна трябваше да се случи в последните 7 месеца в Народното събрание. В министерството по време на служебното държавно управление събрахме голямо количество оферти за изменение и допълнение в настоящия закон. Абсолютно нищо от това не влезе в комисия и не влезе в Народното събрание. В момента съм направил същата акция, срещаме един след различен депутатите, които ги поканвам особено на среща диалог с мен. Документи, които са в извънредно огромен формат съответно за промени в този закон. Ако единствено в 3 члена този закон беше получил леки промени, то можете да бъдете сигурна, че това, което се случва в Пловдив, това, което през вчерашния ден се случи във Варна, в никакъв случай нямаше да се случи. Да ви подсетя, че във Варна още един обект, който не е бил предпазен, беше сринат по най-безобразен метод.
Означава, че зад тези сривания стоят пари, нали, стоят финансови ползи?
Да. Има и още нещо. Не знам по какъв начин е бил казусът във Варна, само че това, което видях в Пловдив, е осъществено даже като дейности извънредно съмнителни, защото при тази наклонност да бъде унищожена постройката сякаш поради сигурност, има доста предварителни ограничения, които трябваше да се подхващат. Първото нещо е, че кметът и кметството трябваше да изискат подсилване на структурата, в случай че тази постройка фактически е застрашена. Тя, съгласно мен, не беше застрашена. Другото е, че трябваше да се отдели целия регион, да се спре придвижването по прилежащия бул. – там е голямо придвижване, да се спре придвижването по всички прилежащи улици, да се повика пожарната да наблюдава за заплаха през целия интервал, да има представител на районното ръководство, който следи процеса, да има големи табели, които да са задоволително ясни и читаеми, с цел да се срещнат жителите по кое време и на каква дата ще се случи това събитие. Там такова нещо нямаше. Там такова нещо нямаше, с цел да може това да се случи по този метод, и даже да се работи с багерите нощем. Кой позволява тази нощна работа? Защо общината беше сляпа, когато се прави това в 22.00 часа през нощта, и трябваше аз да потеглям през нощта за Пловдив още един път, с цел да спрат багерите своята работа нощем.
Разбрах, че ще желаете постройката да бъде възобновена. На какво разчитате?
Разчитам на прокуратурата, първо. Ние сме съобщили, какво се е случило, подали сме сигнал. Разчитам на властта в Пловдив да съучаства в това решение, разгадавам на тях да оказват помощ. Разчитам и на Министерство на вътрешните работи, защото аз съм предизвестил министъра с доста дълго писмо, с желание да бъде реставрирано свършеното тъкмо по този начин, както беше.
Проф. Минеков, имате ли възприятието, че се сблъсквате със стена в този момент, при връщането ви в Министерство на културата?
Това възприятие не ме е напускало освен до момента в който съм бил министър, това е още от 2009 година, когато започнахме огромна група от поддръжници за запазване на културното ни завещание битка и война с настоящия закон, и всичките тези, които бихме ги определили като мутрособственици на сходни обекти. Войната трае дълго, направихме две цивилен организации, Фонд " Културно завещание “, гражданска самодейност за запазване на културното завещание. Опитахме се в Народното събрание неведнъж да влезем, с цел да бъдат чути нашите апели за смяна в закона, само че капиталът победи. Всъщност, този бизнес побеждава даже жителите. Слава Богу, жителите на митингите през 2020 година бяха задоволително мощни, и мисля, че вървим към напълно различен път, уповавам се да случи нещо ново.
Проф. Минеков, преди да поемете поста следващ длъжностен министър на културата разговаряхме с вас за огромните проблеми в нея.
Да.
Имахте хрумвания за планове и такива да продължите започнатото от вас през предходния длъжностен кабинет. Какво се случи от този момент?
Нямам ден за отмора. В момента тръгнахме от София, отивам в Малко Търново, там би трябвало да ревизирам един прочут обект, с цел да забележим благоприятни условия за социализация на обекта. След това ще отида в село Сливарово. Оттам би трябвало да отида в Ахтопол, на другия ден ще закрия Международната лятна академия. Оттам би трябвало да отида до Бегликташ, също да проверим опциите за социализация. От Бегликташ отивам още един път да видя положението на " Св. Кирик и Юлита “, да се създадат няколко фотоси, защото имам намерение да дам спешни средства за покривите на " Св. Кирик и Юлита “ и на пространството, което е зад него. Изобщо ме чакат все чудни моменти.
Как ще се справите с проблемите на археолозите, с тяхното финансиране, с плановете, по които те работят?
Ами пробвам се да оправя, само че за жалост тяхното финансирано е било спряно по неразбираеми за мен аргументи. И едвам с идването ми в министерството това в действителност финансиране стартира занапред. И е доста тъжно, тъй като в действителност сезонът свършва. И не знам, какво финансиране върша, като в другиден стартират дъждове и би трябвало да има консервация на обектите. Въпреки това съм разписал на доста места, хората работят от началото на сезона, и заслужават да получат средствата.
Що се отнася до другите планове за финансиране на други области от културата?
В региона на реставрацията и консервацията са спрени всички средства, най-тъжното е за финансовите разноски, където 90 милиона, каквито трябваше да бъдат по отношение на нашия проектобюджет, виждаме дадени единствено едни 55 милиона. И от тези 55 милиона досега, в който влязох в министерството, не беше употребен и един лев. Тепърва давам средства за ремонт на учебни заведения, които са към Министерството културата, само че нямам отговор на въпроса, какво ще вършим по-нататък, тъй като 15 септември е пред нас и учениците се връщат там.
Малко преди да поемете поста на път за митинги бе гилдията на актьорите, театралното съсловие. Там с какво можете да помогнете?
Аз се видях с ръководителя на Съюза на артистите. Той държеше минималното възнаграждение на актьорите от държавните институти да стартира от 1 500 лв., само че се оказа, че той не е чел нашия проектобюджет, който е бил отритнат от последното държавно управление, и в който в държавните институти минималното възнаграждение стартира от 1 900 лв., а не от по този начин мечтаните 1 500, а в националните от 2 700. Все отново трябваше да внимават, какво се случва, трябваше да пазят нашия проектобюджет, и тогава да въстават и да вършат митинг още тогава, когато беше признат Закона за държавния бюджет. Съжалявам, това е, което получавам сега. И съм доста тъжен. Искам да ви напомня, че в проектобюджета на служебното държавно управление за министерството ние покачвахме дотацията със 184 милиона. Същата дотация внезапно е била понижена от държавното управление и Народното събрание на 98 милиона, и най-страшното и най-тъжното е, че 2/3 от нея не е употребена. Честито на печелившите.
А в това време българската просвета, българските създатели в културата изнемогват.
Точно по този начин е, да. Най-интересното е, че ще се наложи да върна близо 60 милиона назад в бюджета, и в това време би трябвало да упорствам за покачването на този бюджет пред министъра на финансите. Това е някакъв плен парадокс.
Е, този оксиморон по какъв начин ще го осъществите – хем връщате, хем желаете?
Да ви кажа, това доста ме тормози, това е някакъв смут, това не се е случвало в никакъв случай.
Проф. Минеков, да кажем няколко хубави думи, че доста тъмен взе да става този диалог. В събота закривате Международната лятна академия в Ахтопол. Каква беше тя за тази година? Да ви върна и към " Аполония “, да свържем двете събития.
Ами знамение е, че има " Аполония “, знамение е, че има и тази лятна академия. Знаете, че от тази пандемия пострадаха всички. Радвам се, че направихме финансирането на " Аполония “ в последния миг, както и предходната година, другояче просто щяха да бъдат забравени финансите за " Аполония “, колкото и да ви е необичайно, това беше изцяло допустима, и по някаква божия причина се появихме в министерството и подписахме финансирането. Но нещата се движат добре. Има за жалост обстоятелства, които ме натъжават, които ги виждаме още веднъж същите.
Кои?
Виждам, че никой, да вземем за пример, не обърна внимание на корупцията, която видях в министерството и някак си времето беше проспано. Седем месеца зимен сън, г-жо Събчева. Седем месеца.
Цоня Събчева
В нарушаване на закона продължава разрушаването на тютюневите хранилища в Пловдив. Освен че са монумент на културата, те са част от историята на града и на страната. Случи се по този начин, че денем министърът на културата проф. ги пази, през нощта вложителят ги унищожава. Къде е шансът на страната? Проф. е наш посетител. Г-н Министър, страната май капитулира пред притежателите?
Вижте, сега занапред се лекуваме от една дългогодишна корупция и тази капитулация няма да бъде позволена по този начин елементарно. Можете да сте сигурна, че ще взема всички ограничения и това, което направих, ми се коства, че е задоволително. Но тук бедата е, че това се прави със съдействието на общината. Това позволение, което се е получило преди доста месеци, е обещано от общината. И тук въобще не е погледнат настоящият Закон за културното наследство, където кметът и общината би трябвало да се погрижат за своето културно-историческо завещание. Те са длъжни да го създадат.
А нищо не ги задължава да желаят съсипия. И също така, е трябвало да има към кметството публичен съвет за запазване на паметниците на културата, подобен няма. Тоест, тук има нещо извънредно подозрително. И с това позволение, обещано предходната година още ноември месец, дано да ви кажа, напряко се досещам, че се е счело, че всичко би трябвало да се случи по време на служебното държавно управление. Това е акция, ориентирана против служебното държавно управление и против президента. Нищо повече от това.
Проф. Минеков, стои въпросът обаче, за какво вашият предходник от постоянния кабинет не е присъединил въпросните 6 склада като национално културно завещание?
Вие имала ли сте контакт с този мой предходник?
Не съумях да реализира подобен контакт, да ви призная. Нямах.
Ами настоявайте, и в случай че някой сходен изравен на този пост като него или мен, не дава пояснения, използвайте всичко допустимо да го предизвикате. Иначе мълчанието не е добър другар на обществото минимум. По отношение на предшествениците, този проблем съществува още от 2009 година. И очевидно безусловно умишлено се е очаквала тази акция по сриването, един по един складовете знаете, че почнаха да падат, че имаше подпалване, някакви подправени клошари трябваше да вземат участие в това деяние.
Един даже отиде в пандиза.
Впрочем, това с клошарите към този момент е такава обикновена престъпна процедура, бих го определил, обичайно престъпно закононарушение. Това се случва в София на няколко пъти. Да ви напомня, че предходната година до момента в който бях длъжностен министър, подпалиха за трети пъти Театър " Възраждане “ или бившето кино " Георги Димитров “, за трети път. Представяте си, защо става дума. Най-интересното е, че тази постройка оцеля още един път.
Какви са възможностите за опазването на националното културно завещание?
Шансовете са още веднъж в изменение и допълнение към настоящия Закон за културно завещание. Факт е, че този закон е рестриктивни, факт е, че той би трябвало да бъде извънредно мощен в някои текстове, само че резултат не дава и тези рестрикции не може да бъдат изпълнени във връзка с притежатели, които предизвикват сходен тип несгоди. Тази смяна трябваше да се случи в последните 7 месеца в Народното събрание. В министерството по време на служебното държавно управление събрахме голямо количество оферти за изменение и допълнение в настоящия закон. Абсолютно нищо от това не влезе в комисия и не влезе в Народното събрание. В момента съм направил същата акция, срещаме един след различен депутатите, които ги поканвам особено на среща диалог с мен. Документи, които са в извънредно огромен формат съответно за промени в този закон. Ако единствено в 3 члена този закон беше получил леки промени, то можете да бъдете сигурна, че това, което се случва в Пловдив, това, което през вчерашния ден се случи във Варна, в никакъв случай нямаше да се случи. Да ви подсетя, че във Варна още един обект, който не е бил предпазен, беше сринат по най-безобразен метод.
Означава, че зад тези сривания стоят пари, нали, стоят финансови ползи?
Да. Има и още нещо. Не знам по какъв начин е бил казусът във Варна, само че това, което видях в Пловдив, е осъществено даже като дейности извънредно съмнителни, защото при тази наклонност да бъде унищожена постройката сякаш поради сигурност, има доста предварителни ограничения, които трябваше да се подхващат. Първото нещо е, че кметът и кметството трябваше да изискат подсилване на структурата, в случай че тази постройка фактически е застрашена. Тя, съгласно мен, не беше застрашена. Другото е, че трябваше да се отдели целия регион, да се спре придвижването по прилежащия бул. – там е голямо придвижване, да се спре придвижването по всички прилежащи улици, да се повика пожарната да наблюдава за заплаха през целия интервал, да има представител на районното ръководство, който следи процеса, да има големи табели, които да са задоволително ясни и читаеми, с цел да се срещнат жителите по кое време и на каква дата ще се случи това събитие. Там такова нещо нямаше. Там такова нещо нямаше, с цел да може това да се случи по този метод, и даже да се работи с багерите нощем. Кой позволява тази нощна работа? Защо общината беше сляпа, когато се прави това в 22.00 часа през нощта, и трябваше аз да потеглям през нощта за Пловдив още един път, с цел да спрат багерите своята работа нощем.
Разбрах, че ще желаете постройката да бъде възобновена. На какво разчитате?
Разчитам на прокуратурата, първо. Ние сме съобщили, какво се е случило, подали сме сигнал. Разчитам на властта в Пловдив да съучаства в това решение, разгадавам на тях да оказват помощ. Разчитам и на Министерство на вътрешните работи, защото аз съм предизвестил министъра с доста дълго писмо, с желание да бъде реставрирано свършеното тъкмо по този начин, както беше.
Проф. Минеков, имате ли възприятието, че се сблъсквате със стена в този момент, при връщането ви в Министерство на културата?
Това възприятие не ме е напускало освен до момента в който съм бил министър, това е още от 2009 година, когато започнахме огромна група от поддръжници за запазване на културното ни завещание битка и война с настоящия закон, и всичките тези, които бихме ги определили като мутрособственици на сходни обекти. Войната трае дълго, направихме две цивилен организации, Фонд " Културно завещание “, гражданска самодейност за запазване на културното завещание. Опитахме се в Народното събрание неведнъж да влезем, с цел да бъдат чути нашите апели за смяна в закона, само че капиталът победи. Всъщност, този бизнес побеждава даже жителите. Слава Богу, жителите на митингите през 2020 година бяха задоволително мощни, и мисля, че вървим към напълно различен път, уповавам се да случи нещо ново.
Проф. Минеков, преди да поемете поста следващ длъжностен министър на културата разговаряхме с вас за огромните проблеми в нея.
Да.
Имахте хрумвания за планове и такива да продължите започнатото от вас през предходния длъжностен кабинет. Какво се случи от този момент?
Нямам ден за отмора. В момента тръгнахме от София, отивам в Малко Търново, там би трябвало да ревизирам един прочут обект, с цел да забележим благоприятни условия за социализация на обекта. След това ще отида в село Сливарово. Оттам би трябвало да отида в Ахтопол, на другия ден ще закрия Международната лятна академия. Оттам би трябвало да отида до Бегликташ, също да проверим опциите за социализация. От Бегликташ отивам още един път да видя положението на " Св. Кирик и Юлита “, да се създадат няколко фотоси, защото имам намерение да дам спешни средства за покривите на " Св. Кирик и Юлита “ и на пространството, което е зад него. Изобщо ме чакат все чудни моменти.
Как ще се справите с проблемите на археолозите, с тяхното финансиране, с плановете, по които те работят?
Ами пробвам се да оправя, само че за жалост тяхното финансирано е било спряно по неразбираеми за мен аргументи. И едвам с идването ми в министерството това в действителност финансиране стартира занапред. И е доста тъжно, тъй като в действителност сезонът свършва. И не знам, какво финансиране върша, като в другиден стартират дъждове и би трябвало да има консервация на обектите. Въпреки това съм разписал на доста места, хората работят от началото на сезона, и заслужават да получат средствата.
Що се отнася до другите планове за финансиране на други области от културата?
В региона на реставрацията и консервацията са спрени всички средства, най-тъжното е за финансовите разноски, където 90 милиона, каквито трябваше да бъдат по отношение на нашия проектобюджет, виждаме дадени единствено едни 55 милиона. И от тези 55 милиона досега, в който влязох в министерството, не беше употребен и един лев. Тепърва давам средства за ремонт на учебни заведения, които са към Министерството културата, само че нямам отговор на въпроса, какво ще вършим по-нататък, тъй като 15 септември е пред нас и учениците се връщат там.
Малко преди да поемете поста на път за митинги бе гилдията на актьорите, театралното съсловие. Там с какво можете да помогнете?
Аз се видях с ръководителя на Съюза на артистите. Той държеше минималното възнаграждение на актьорите от държавните институти да стартира от 1 500 лв., само че се оказа, че той не е чел нашия проектобюджет, който е бил отритнат от последното държавно управление, и в който в държавните институти минималното възнаграждение стартира от 1 900 лв., а не от по този начин мечтаните 1 500, а в националните от 2 700. Все отново трябваше да внимават, какво се случва, трябваше да пазят нашия проектобюджет, и тогава да въстават и да вършат митинг още тогава, когато беше признат Закона за държавния бюджет. Съжалявам, това е, което получавам сега. И съм доста тъжен. Искам да ви напомня, че в проектобюджета на служебното държавно управление за министерството ние покачвахме дотацията със 184 милиона. Същата дотация внезапно е била понижена от държавното управление и Народното събрание на 98 милиона, и най-страшното и най-тъжното е, че 2/3 от нея не е употребена. Честито на печелившите.
А в това време българската просвета, българските създатели в културата изнемогват.
Точно по този начин е, да. Най-интересното е, че ще се наложи да върна близо 60 милиона назад в бюджета, и в това време би трябвало да упорствам за покачването на този бюджет пред министъра на финансите. Това е някакъв плен парадокс.
Е, този оксиморон по какъв начин ще го осъществите – хем връщате, хем желаете?
Да ви кажа, това доста ме тормози, това е някакъв смут, това не се е случвало в никакъв случай.
Проф. Минеков, да кажем няколко хубави думи, че доста тъмен взе да става този диалог. В събота закривате Международната лятна академия в Ахтопол. Каква беше тя за тази година? Да ви върна и към " Аполония “, да свържем двете събития.
Ами знамение е, че има " Аполония “, знамение е, че има и тази лятна академия. Знаете, че от тази пандемия пострадаха всички. Радвам се, че направихме финансирането на " Аполония “ в последния миг, както и предходната година, другояче просто щяха да бъдат забравени финансите за " Аполония “, колкото и да ви е необичайно, това беше изцяло допустима, и по някаква божия причина се появихме в министерството и подписахме финансирането. Но нещата се движат добре. Има за жалост обстоятелства, които ме натъжават, които ги виждаме още веднъж същите.
Кои?
Виждам, че никой, да вземем за пример, не обърна внимание на корупцията, която видях в министерството и някак си времето беше проспано. Седем месеца зимен сън, г-жо Събчева. Седем месеца.
Цоня Събчева
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ